Цитати

,,Как е сладък животът, как е сладко да дишаш в поезията на лунната нощ!,,
Иван Вазов (Из „Из драски и шарки“)
Животът е една смесица от сладки и горчиви моменти. Животът не е само сладък или само горчив,той е горчиво-сладък…
Бе в началото на есента. Небето се бе намусило и първите капки дъжд прокапаха. Мари пътуваше в такси за виенската аерогара. Въпреки умението на шофьора, таксито се придвижваше бавно или поне така `и се струваше. Тя бързаше, защото очакваше пристигането на съпруга си от Берлин. Там беше на конгрес и се бяха договорили да мине през Виена, макар и за малко, за да се видят. От известно време пътищата им се разминаваха. Всеки вървеше по своя си път в името на кариерата. Мари от две години живееше и се усъвършенстваше в Залцбург или по-точно приключваше курса по пиано в Музикалната академия. По всяка вероятност престоят `и щеше да се удължи, защото беше поканена и като преподавател, след завършването на курса, имаше и участие в концерти.
Със съпруга си Стефан напоследък се виждаха все по-рядко. Дори имаше моменти, в които дори не си спомняше за него. Всичките `и преживявания се стапяха с течение на времето. Сякаш то, времето и пространството ги раздалечаваше все повече. На пръв поглед всичко изглеждаше нормално и спокойно,но вече се усещаше, че бракът им се пропуква. По-скоро се държаха като двама добри приятели, а не като съпрузи.
За любов трудно можеше да се говори… Тя изглежда бе отлетяла неусетно, без да забележат и без да положат усилия да я задържат. Може би, защото между тях вече я нямаше онази сладостна тръпка и силна страст, която да ги сплоти и оформи като семейство.
Сега Мари бързаше, защото първо искаше да запази малък апартамент в някои от близките хотели, намиращи се в близост до аерогарата. А и трябваше малко да се освежи от дългото пътуване. От Залцбург бе пристигнала рано сутринта, но от гарата замина веднага в покрайнините на Виена, за да се види и уточни някои неща с нейни колеги, с които подготвяше концерт.
