Наричаха я Синеочка. Разбира се беше ясно защо се беше сдобила с това име. Ами тя беше малко момиченце с къдрави руси коси и големи сини очи като небето. Всяко лято с мама и татко тя почиваше на морето. Ах, да знаете само колко много го обичаше. Толкова много, че почивката на лазурното море се превръщаше в истинска страст. Малката Синеочка често стоеше на брега и скачаше срещу пенливите вълни, а самата тя се заливаше от щастлив смях. Много обичаше да събира красиви мидички, за да украсява замъците, които често строеше. Веднъж, когато мама и татко се припичаха на плажа, галени от топлите лъчи на слънцето, усетиха, че малката им дъщеричка не е в близост до тях... Тогава очите им зашариха напред-назад, а после във всички посоки, но никъде не я видяха. Родителите й се изплашиха и хукнаха по целия обширен плаж да я търсят. Дълго, дълго търсиха, но никъде не я откриха...

Разпространител:

Хеликон Български книжарници





Детската книжка " За децата с любов " утвърждава още веднъж голямата любов на Мари-Мари Марина към най-нежните създания - децата - цветята на нацията. " За децата с любов " е истински бисер , съвършено единство на форма и съдържание , доказателство за изисканост и отговорност , защото за децата никак не е лесно да се пише.

Книгата на Мари-Мари Марина е написана с любов.

За любов истински може да пише само онзи , който носи в себе си любов.

От сърце пожелавам на авторката здраве и творческо вдъхновение!! Тя знае къде да го открива и ще го намери.

Данка Арабаджийска